Най-сериозната опасност пред икономиката на България е задаващата се рецесия в ЕС, който е основен пазар за износа на страната, особено на фона на спирането на достъпа на транспортни средства от т. нар. "неприятелски държави" до територията на Руската федерация. Инфлацията и проблеми с веригата на доставки остават сред най-големите рискове. За втора поредна година парламентът ще приема нов бюджет или бюджетна актуализация без да има управленско мнозинство и липсата на адресат на политическата отговорност създава огромни рискове от засилване на "волунтаристичните щения по отношение на бюджета". Това коментира Лидия Шулева, бивш вицепремиер и социален министър, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Сега всички се питаме откъде ще се намерят тези 15 млрд. лв. за пенсии... Публичните финанси вече в известна степен излязоха от строгата консервативна рамка, в която стоят над 20 години. Ако компенсациите за бизнес през следващата година продължат в същия размер, това е дефицит, който надвишава 10% от БВП. Най-високите компенсации за бизнеса по отношение на енергийните ресурси в Европа са във Великобритания - 6% от БВП, а в Германия - 5%. Раздаването на помощи и компенсации на калпак поставя под огромен риск следващия бюджет."

Компенсациите за бизнеса трябва да продължат, но трябва да бъдат въведени строги критерии кой да бъде подпомаган, тъй като много компании не се нуждаят от такава подкрепа.

"Лукойл" с генерираните си печалби заради цените на петрола и крайните цени за потребителите, няма нужда да бъде компенсиран за електричество... Не може да си затваряме очите за подобни несправедливости. Бюджетът не може да си позволи да подкрепя компании, които се възползват от ситуацията и печелят милиони, а една огромна група от населението да не може да посрещне сметките си."

Компенсациите за битовите потребители, от друга страна, са изключително недостатъчни и остарелите критерии в тази сфера трябва да бъдат обновени, каза Шулева.

Подобни реални критерии ще доведат до сериозни спестявания, тъй като само до края на годината са предвидени 3.5 млрд. лв. за помощи до края на 2022 г. Трябва да се премахнат и "абсолютно безсмислените" намаления на ДДС - за заведенията за хранене, за хляб и брашно, добави Шулева. Тези временни мерки започват да изглеждат постоянни, а не са довели до особени спадове в цените за потребителите, аргументира се тя.

Начертаните разделителни линии между партиите преди изборите не дават много възможности за съставяне на управленско мнозинство в силно сегментираното 48-о Народно събрание.

"Вариантите са много малко, да не кажа никакви", каза Шулева и добави, че особено крайните крила в партиите трудно биха позволили постигането на някакъв компромис.

Народното събрание трябва да приеме минимум три закона и десет други мерки до края на годината, за да осигури плащането на 720 млн. евро от втория транш средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

В коментар за данните от последното преброяване на населението на страната и големия брой българи, живеещи зад граница, Шулева напомни исканията за законност и действия срещу корупцията на протестиращите завърнали се по време на пандемията през 2021 г.

"Докато не си дадем сметка, че трябва да си уредим държавата по начина, по който са уредени западните европейски страни, към които твърдим на думи, че принадлежим, завръщането на младите хора ще бъде трудно."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.